Насилство, расизам и ксенофобија!

1/17/2007

Кликам на страницата актуелно на очајниот сајт на МВР - ништо за случајот „Бунева“!

Во печатените медиуми беше вистински „кармакараш“!

Во фокусот на „Дневник“ прво е полициската истрага, а не насилството проследено со расистички и ксенофобични изјави (Почитувачите на Бунева не ги препознале напаѓачите) за потоа одговорноста да се префрли на „србофилите“ (Србофилите шират антибугарство во Македонија).

Во „Утрински“, првата вест беше во маргинализирана во рубриката „хроника“: Нападнати две лица зашто и' оддавале почит на Мара Бунева. Во фокусот на вчерашен „Утрински весник“ не е масовната тепачка, туку реакциите во Бугарија на „инцидентот“ - Мара Бунева ја разгоре антимакедонската кампања во Бугарија. Дури и кога накусо се осврнува на тепачката од страна на „маскирани момчиња“, новинарот се обидува да направи необична поента:

„Не посегнаа на нас кои бевме дојдени од Бугарија“, вели Дрангова, инаку ќерка на еден од терористите на Иван Михајлов“ (?!).

Како може да дојдат 20 или 30 луѓе, а полицијата тоа да не го знае?“ - пренесува „Шпиц“ изјава на учесник на собирот (Пак ќотек на панихидата на Мара Бунева). За „Време“ најбитно е дека се Ослободени приведените за тепачката.

На телевизиите слична прикаска:

На пребарувачот на МТВ нема резултати за зборот „Бунева“.

Во фокусот на А1 не се насилството, расизмот и ксенофобијата туку „Контрадикторни(те) информации за инцидентот пред спомен плочата на Бунева“ за потоа да се дефокусира на реакциите на Софија (Софија со протестна нота до Алити за инцидентот во Скопје; Бугарија бара објаснување за инцидентот пред споменикот на Бунева). Сепак, изјавата на еден од учесниците кажува нешто сосем друго: „Да се чувствуваш Бугарин денес во Македонија, покажува и овој случај, дека единствено можеш да бидеш или убиен или претепан, а за избркан од работа, навредуван и понижуван, тоа е веќе секојдневие“.

За Сител е поважно тоа што се вршел црковен обред врз лице што се самоубило, и дека „Бунева била љубовница на многумина меѓу кои и на човекот кој го убила“ отколку она што е содржано во насловот на веста: Нападнати граѓани на панихида на Мара Бунева.

За Канал 5 поинтересни се „комитите“ отколку настраданите. Новинарот објаснува дека се Приведени 10 комити осомничени за инцидентот при одбележувањето на годишнината од Мара БуневаПо притисокот на бугарските власти и медиумите“. Наводно, според адвокатот на „Комитите“, „нападот не бил организиран од навивачката група на фудбалскиот тим Вардар, а неколкумина нивни припадници самоиницијативно биле меѓу тепачите испровоцирани од групата која ја чествувала Мара Бунева“.

Во коментарите кај „бурекчијата“ Јанко еден гледач на неговата емисија тврди дека Јанко прочитал порака на „Скајнет“ која повикувала да се сопре чествувањето на Бунева, а Јанко коментира: „зошто дозволивме бугарите да ја слават како своја? нејзиниот чин не е самоубиство туку херојско дело. (...) Не сум за насилство, но не сум и за навредување на цел народ преку присвојување на неговата историја. Бугарите немаат ништо со Мара Бунева, затоа и толку иритира. (...) Јас мислам дека на Мара Бунева треба да и се дигне споменик на плоштад.

За жал, никој не ги коментираше настаните ниту од аспект на повреда на правото на мирно собирање, ниту од аспект на ширење на расизам и ксенофобија, ниту од аспект на отсуството на полицијата на собир на граѓани со висок ризик.

Инаку, да потестиме и на дел од провокативната песна која може да се најде на youtube (заедно со фотографии од собирот и линкот Incident at Memorial Plaque of Mara Buneva in Skopje - ударна вест на Бугарската телевизија.):

Право стрељала-точно случила
баш тиранина, србин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопјани, зарад блгарско.

На крајот на овој почетен пост, го поставувам само прашањето: до кога ќе славиме терористи и атентатори независно од нивната етничка или национална припадност?

П.С. Ги молам бугарските читатели да ми наведат некои постови од бугарската блогосфера и прилози или написи од Бугарските медиуми кои на сличен начин ги третираат проблемите и насилството со кои се соочуваат Македонците од Бугарија.

28 коментари:

Комитата рече...

Браво Жарко, отличен пост!

Защо няма такива неща по българските блогове и медии имам две теории:

Първа теория - и българските медии, и българските блогове са расистки и ксенофобични и премълчават всякаква информация, свързана с репресии над македонци в България и това се прави на 100% - с абсолютно единодушие, въпреки че по други въпроси са врагове и не могат да се гледат. В такъв случай те поздравявам, защото ти излезе по-добър от всички тях, дори и от мене, защото аз за репресии и тепачки в България над хора, които се чувствуват македонци отделна националност, а не като македонци - регионална идентичност, не съм слушал нищо (може би съм недобре информиран, защото чета същите тия медии и блогове). Но за съжаление, дори и слухове не съм чул по темата.

Втора теория - картината, която македонските медии и блогове създават за положението на хората, които се чувствуват като македонци отделна националност, а не македонци - регионална идентичност в България е възможно да не е правилната - да е изкривена и хиперболизирана. В такъв случай ти си по-честен от всички македонски медии и блогове взети заедно.

И в двата случая имаш моето голямо уважение за смелостта. Ако имаш информация за репресии над македонци от независим източник - някоя европейска институция или медия например, съм готов да го публикувам на блога си.

Комитата рече...

Една връзка в македонските медии си пропуснал:

http://www.tribune.eu.com/articles/2780.html

Комитата рече...

И да добавя още веднъж ;-)

Клиповете не са от тая година а от минали години ... Плочата я слагат мисля за четвърти -пети път след 1990 г.

Анонимен рече...

"...до кога ќе славиме терористи и атентатори независно од нивната етничка или национална припадност?"

Интересно, много интересно?!
Ако Мара Бунева е терористка, какъв е Велимир Прелич - борец за свобода на Вардарска бановина, може би?
И какъв е Яне Сандански който е изтепал доста хора от ВМРО? И той ли е терорист?
Или целата истерия околко случея е защото една българка от ВМРО е убила един сърбин - висш полицай от кралска Югославия?

Анонимен рече...

Бидејќи не сум бугарски државјанин, ниту пак се чувствувам како Бугарка, а и најпосле, не сум школувана на бугарски јазик, те замолувам Жарко да ми ги преведеш коментариве, како голем бугароподржувач.

Unknown рече...

По се изгледа, македонската полиција работи на случајот:
„Полицијата поднесе четири кривични пријави, за тепачка на чествувањето на 79-годишнината од смртта на Мара Бунева. Не го кажуваат нивниот идентитет, но потврдуваат дека сите биле македонски државјани.“ (А1)
Но, голема брука е изјавата на советникот „антибугараш“ Ѓорѓи Марјановиќ:
„Секое насилство е за осуда, но мене ми е тешко да го осудам овој чин“, иронично изјави професорот Ѓорѓи Марјановиќ.
„Момчињата постапиле патриотски, мислејќи дека ако удрат по луѓето кои не им се допаѓаат, побрзо ќе влеземе во Европската Унија“, додаде Марјановиќ. (А1)

Анонимен рече...

Shtom Mara, Mara, Mara mnogu se dava,
togash Mara, Mara ne e makedonka prava! :)

Unknown рече...

„Сител“ објави вест дека полицијата поднела кривични пријави за „учество во тепачка“, а не за „физички напад“, со образложение дека и некои од осомничените лица изеле ќотек (еден од нив бил удрен со камен по главата).
А1 извести дека полицијата поднела прекршочни пријави (пак каменот беше во главна улога, а не хеблите и безбол палките). Трагично смешниот предлог на Каракачанов го оцени како провокација, а му даде простор на Марјановиќ да се избрука со образложението зошто не го осудува ова насилство.
Што е финтата: Секое насилство е за осуда, освен нашето?

Анонимен рече...

Привет от Благоевград, Жарко! И аз те поздравявам за осъдителната позиция спрямо насилието от която и да била страна. Не съм съгласна, обаче, с теб че в България има репресия спрямо хората изявяващи се за македонци. Това ти го казвам като човек познаваш една дузина от тях. Знам какви тези вървят във вашите медии по този въпрос, но голяма част от нещата които се изтъкват са раздухани, така че да се настройва обществеността в Македония срещу българите. Ето как стоят нещата в селата Мосомище и Ляски, Гоцеделчевско, където са “бастионите” на ОМО. След 1990 г. на определени хора започнаха да им дават пари от Македония за да организират и агитират селяните да се пишат за македонци. Както сега в България идват да учат много младежи от твоята държава, така в онзи период някои мои познати тръгнаха да учат в Скопие. Те не бяха влезли в наш университет и така можеха да получат образование, което у нас и десет пъти да бяха кандидатствали пак нямаше да ги приемат. За целта агитаторите им предлагаха да се пишат македонци и следването им се осигуряваше от Македонската държава. Разбира се първо предлагаха на роднини и близки да се облажат. Един от тях изпрати племенницата си да учи стоматология. Писа се девойчето македонка и замина. Учи година и половина, но се върна, защото по нейните думи с нея са се отнасяли като човек втора категория. Лошото отношение идвало и от състудентите и от преподавателите, само защото била българка. Ето ти тук първия парадокс – какво разбират хората в този край под македонец и достатъчно ли е да заявиш на лист хартия, че си такъв за да не бъдеш българин. Ти веднага ще кажеш – ето и при вас сега издават паспорти на македонци, които заявяват, че са българи, но това не го мислят. И ще си прав, зная че много от “новите” българи го правят само по икономически причини. Но случаят с тези хора хем е като на твоите сънародници, хем не е. За нас няма проблем да кажем където и да е в България, че сме македонци и това нито ние, нито на човек от другия край на родината ни ще се стори нередно. Напротив. Когато го казваме, винаги е с гордост, а приемането от другите е със симпатия. Случи ми се, когато бях студентка в София, на един купон прекалихме с децибелите на музиката и съседите повикаха полиция. Събраха ни паспортите, разделиха ни момичетата в едната стая, момчетата в другата. Държаха ни така не много, предупредиха ни да намалим музиката и започнаха да ни връщат паспортите. На купонът присъстваха студенти от Благоевград и Велико Търново. Единият полицай прочиташе името от паспорта и виждайки от къде е момичето добавяше – македонка или болярка. Моят бе последен. Подаде ми го с усмивка без да ми прочете името, но с думите “най-малкото македонче” /щото съм дребничка/, при което аз се изпъчих. Защо ти разказвам всичко това, май ти досадих с подробностите?! Исках написаното от мен да няма декларативен характер, а да бъде по човешки простичко…Та за хората от Пиринско да кажат, че са македонци е нещо естествено. Обичаме си ние много родния край, песните, танците, традициите, героите. Но обичаме и родопските, и шопските, и тракийските, и северняшките…Ние сме част от едно цяло. Това ни прави по-богати, по-силни, по-горди. Знаеш ли колко хубави са родопските песни! Какъв мехлем са за душата, как те обгръщат сякаш си планински връх, как те понасят в далечни времена…Ами тракийските колко богати на орнаменти са, сякаш отразяват плодородието на тази земя…Ами шопските закачливи песнопения, като самите шопи…Ние сме закърмени с ритмите на България, с нейните красоти и нелека история. За теб това може да е великобългарска пропаганда и аз да съм заблудена, неосъзната. Но такава трябва да е била и майка ми и нейната майка, и майката на нейната майка…Не може някой насила да накара сърцето ти да тръпне в ритъма на ръченицата, ако не те е научил да обичаш и чувстваш ритъма на народа си. И имено защото не познаваш красотата на българина, мисля че губиш от това. Вие се затваряте в омразата си към нас и виждате всичко в черно- сиви краски. Да имаме много недостатъци, имаме и мърша сред нас, но кой народ няма?! За част от тази мърша тръгнах да пиша по-горе. За вас тези люде са герои на нашето време. Но ако ги познаваше лично, ако можеше честно, без предразсъдъци да кажеш мнението си за тях, навярно то не би се различавало от моето. Та на агитаторите от ОМО им се плаща и то много добре. Онзи, който прати племенницата си в Скопие, сега е един от богатите хора в с.Ляски. Направи пекарна имено с пари от Македония. Вечер събира на разпивка в кръчмата членовете на ОМО. Болшинството от тях за безплатно пиене са готови да направят каквото им кажеш. За такива народът казва, че за една ракия и майките си ще продадат. И те го правят. Докато родителите им, вече пенсионери, работят по полето тези хубостници пият и крещят “смърт на бугарите”. Смърт за своите майки и бащи, братя и сестри. За мизерията си виждат вина в другите и държавата, но не и в това, че ги мързи или не са се образовали. Това са хора, които не са прочели и една книга в живота си, но представи си как им се вдига самочувствието, когато от дейците на ОМО им обясняват колко по-велики и висши са от татарите. Дават им това от което имат нужда - оправдание защо не им е провървяло, защо са бедни, защо нямат работа. Можеш ли да се досетиш какво е то?! Ами да, защото са под окупация, защото фашисткият български ботуш ги гази. Само, че има един проблем. Трудно е да се открие окупатора в Пиринско, защото сме все местни хора и излиза, че окупатори сме сами на себе си. А да не говорим, че по цяла България има бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Ако се направи статистика ще излезе, че всяко четвърто семейство е с корени от Македония. Вторият проблем е, че всички други /по ваши статистики 200 000 македонци в Пиринско/ не се оплакват от никаква окупация, работят и се борят с трудния живот така както във всеки друг край на България. Не мисли, че някой е изгонен от работа поради самоопределяне за македонец. Никой и никъде при постъпване на работа не те пита, аджеба ти българин ли си или македонец, стига да си български гражданин. Познавам един, който работи в държавно учреждение и колегите му знаят за пристрастията към ОМО. Жив и здрав е, никой не го уволнява или унижава.
И така, членове на ОМО са или пияници, или продажници, или хора спомнящи си че в паспорта на дядо им пишело македонец, но не са го попитали, камо ли прочели защо е пишело това, или нормални хорица, които под македонска партия разбират регионална партия. Проблемите с паметниците на Яне Сандански и Гоце Делчев идват от първите три групи. Те търсят съзнателно конфронтация с българските националистически партии. Ако човек иска да избегне сблъсък би могъл, но трябва да го иска. А те не го искат, защото после няма как да се жалват и да получават още пари за да живеят без да работят. Времето на поднасяне на цветя би могло да се планира така, че да не съвпада с официалните чествания. Дали ако тихо и мирно отидеш и отдадеш почит, това омаловажава стойността на постъпката ти?! Ако зачиташ паметта на героя, който славиш има ли значение в 10, 12, 14 или 16 часа ще го направиш?! Ако считаш себе си за почтен гражданин на България, защо честваш празник привнесен от Македония – ден на освобождаване от фашисткият окупатор?! Ако уважаваш съгражданите си, защо ги обиждаш като слагаш цветя на паметника на Гоце Делчев в Благоевград на този ден. А да не говорим, че Гоце въобще не е знаел какво е това фашизъм. И след това цялото учредяване на партията им бе някаква бутафория. Те сякаш нарочно не искаха да бъдат регистрирани. Порови се в пресата и ще прочетеш за гафовете им с единните граждански номера или за това как в неделен ден, един от ръководителите на ОМО в Сандански - Ботьо Тиков е влязъл със своя позната в данъчното. Тя, ползвайки парола на своя колежка, отворила базата данни за ЕГН-та . Само, че пропуснали една подробност. Там имало аларма и дофтасала полицията…

Аз приемам, че вие сте различни от нас. Вие сте македонци и имате своя държава. Никой не ви я иска, нито искаме да се чувствате насила други. Но когато стане дума за миналото и историята сме силно мотивирани да я отстояваме, защото това е животът на нашите предци. Искаме свободно да се говори за личностите от общата ни история с нужния респект и уважение. Виж какво се получава сега с Мара Бунева. Не говоря за вандалският акт на побой над възрастни хора, само защото са българи. Твоите съграждани съвсем се объркаха. За едни тя е терористка, за други българоманка, за трети македонска героиня, за четвърти курва…Има толкова много от собствената си история, която съзнателно подминавате, загърбвате, игнорирате, подменяте. Да не говорим пък за това как на видни хора, живели в други векове и времена отнемате правото сами да кажат какви са били и за каква са се борили. От девет кладенеца вода се носи за да се докаже, че това не било това, ами нещо друго. Ако ги зачитате в тяхното величие на народни великани, то защо ги принизявате с обяснения от рода “той се объркал”, “излъгали са го”, “подал се е на българската пропаганда”?! Та това са били най-просветените, най-начетените, най-прогресивните наши деди. Как не ви става неудобно, как не ви дава сърце да ги почитате такива каквито са били?! Нима, ако признаеш че Мара Бунева е умряла вярвайки, че умира за свободата на народа си, като застрелва един сръбски палач, това прави ли я по-малко герой от илинденци, които са убивали турците?! Защо трябва да има двоен аршин в отмерването на борците за свободна Македония?! Ако тя е терористка, то и цялото илинденско въстание е едно терористично начинание…Виж само колко сме жалки. Караме се за нещо, което не може да се подели. Обръщаме костите на хиляди достойни покойници и това ни прави недостойни за тях…

Поздрав от Даниела и извинявай за дългия пост.

Unknown рече...

Ти благодарам многу Даниела, коментарот беше многу убаво напишан.
Посебно ми беше интересна оваа согледба:
„Трудно е да се открие окупатора в Пиринско, защото сме все местни хора и излиза, че окупатори сме сами на себе си. А да не говорим, че по цяла България има бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Ако се направи статистика ще излезе, че всяко четвърто семейство е с корени от Македония.“
Во наредните постови ќе се обидам да изнесам некои информации и документи кои, се надевам, ќе ти помогнат да сфатиш зошто во Република Македонија поинаку се гледа на проблемот со Македонците во Бугарија (пред се, оние Македонци кои не сакаат да се изјаснуваат како Бугари).

Анонимен рече...

"....(пред се, оние Македонци кои не сакаат да се изјаснуваат како Бугари)."

Жарко, ако те разбирам добре, ти смяташ че има македонци който не се чуствуват българи. Нали така? Следователно има и македонци който се чуствуват българи. Айде сега да ни обясниш защо е така. Тия македонци, който не се чуствуват бългри имат ли нещо общо с тия македонци дето се чуствуват българи?
И кои са се появили по-рано и кои по-късно?

Комитата рече...

Моля ви, не се отклонявайте от темата - тия коментари са повече по следващия пост.

Анонимен рече...

Комита, а каква е точно темата, според теб?
Да си говорим абстрактно за насилие, расизъм и ксенофобия ли?!?!?!

Анонимен рече...

Момчета, не се карайте. Аз се подвоумих в коя тема да пусна своето виждане. След кратка дилема прецених, че мястото му е тук, защото за да му пиша ме провокира точно този пост на Жарко.

Анонимен рече...

„Да си говорим абстрактно за насилие, расизъм и ксенофобия ли?!?!?!“
Анонимусу, темата е да говориме за конкретно насилие врз луѓето во Македонија коишто се чувствуваат и изјаснуваат како бугари и за луѓето во Бугарија коишто се чувствуваат и изјаснуваат како македонци. Да може секој да се изјаснува ко што сака а да нема никакви последици поради тоа. А особено не некој да му кажува дека греши и дека заради својата различност е предавник, шпион и што уште не. А ова место е едно од ретките каде што може да се развие убава дискусија без да се мешаат душегрижници како тебе, левски, лавот, спартак, волан... Затоа прајте си вие муабет кај вас и не замарајте други.

Комитата рече...

Просто споменавам че в този пост Жарко говори за българите в Македония, а в следващите два - за македонците в България. Просто коментари за македонците в България са по-подходящи в новите два поста.

Анонимен рече...

До круг:
Не си ме разбрал правилно! Прочети още веднъж горните 2 поста с ник Anonymus. Там поставям някой въпроси на който искам да чуя ясен отговор. Нищо повече!

Анонимен рече...

Некој погоре од Бугариве спомна дека си можеме да се чувствуваме како Македонци и дека тие не ни го бранеле тоа (демек ако ни го бранат па ќе ги послушаме! - во Бугарија имаат државни инструменти за репресија па го прават тоа, во Македонија - веќе не можат), но дека историските факти ќе ги бранеле до крај, или така некако. Не сакам сега да почнувам тука нова дискусија за тоа кои и какви се историските факти, зашто ќе не одведе во многу долга расправија, но - исто како и тие што се повикуваат на „историски факи“, така и ние имаме право да се повикуваме на историски факти. Не верувам дека некој во Македонија сериозно има намера да ја прифати ревизионистичката политика на фашистот Каракачанов, а ако во Софија тоа за нив не е проблем треба малку да се замислат самите Бугари.

Што се однесува до екстензивниот пост на граѓанката на Благоевград погоре, не прочитавме ништо ново од официјалните соопштенија на софиските гебелсовштини, а имено дека ете оние што се декларираат Македонци во Бугарија се или пијаници, или неработници, или се што е ненормално. И тоа, каква дрскост, дамата тврди дека таа лично ги знаела тие и таквите. Одвратно најблаго кажано. Во држава со толку ниско демократско и културно ниво како што е Бугарија тешко дека некој може да очекува заштита од државата која сега е и членка на ЕУ (уште еден цинизам). Но... Бугарите не успеале (барем не целосно) со побугарчување на Македонија во последните 150 години, и тогаш кога Македонија беше во многу полоша состојба, и нема да успеат ни сега, ниту во иднина.

Анонимен рече...

Перо, познавам ги защото са от селото на моя баща. Лично съм присъствала на тяхна сбирка. Един от тези хубостници ми е втори братовчед. Той сега е 32 годишен. Пие от доста малък. Баба ми му готви, защото го съжалява, че няма какво да яде. Моя роднина му намерила работа в един склад, където самата тя работи. Службата продължи всичко на всичко 10 дена.
Газдата му оправил всички подробности за да го осигурява. На следващия ден нашият човек не отишъл на работа. Обадил се да каже,че е болен. Отвърнали му да дойде на работа когато се почувства по-добре. Така и не се явил повече. Била му трудно и тежко да работи там.(((
Истината, както казват, често е болезнена. Хубаво е ако можем да е понесем с достойнство. Пожелавам ти да се научиш на това. Съжалявам, че не вярваш, но мисля че имам много повече право и основание да говоря за тях от теб. За теб, Перо, те са имагинерни единици, а за мен реални хора от плът и кръв, с всичките им косури.

Unknown рече...

Од колумната на Јанко Илковски објавена во „Вечер“:
„Зошто им се случи, кому му се случи и заради кого?
Зошто им се случи е повеќе од очигледно, Бугари и бугарофили, со цел да го иритираат народот и се собираат во центарот на градот, јавно да демонстрираат, не толку за почит кон Мара Бунева туку за да предизвикаат медиумско внимание и промовирање на тезите дека Македонците се Бугари. Да не беше така немаше Јанко да го измислат за фактор заради кој тие биле нападнати. Ту бре да знаев барем камери ќе донесев и ќе направев политичко, а ла Џери Спрингер шоу.
-Какво казваш, момчета?
-Ебахме го ежо - ебахме го.
Па тука на клупите на кејот, додека им лепам фластери на маченичките рани, да читаме и коментираме пораки како и јавување во живо од гледачите кои ете, недемократски го одобруваат тој чин на насилство. И повторно зошто? Зошто нашиот народ, а и јас сме лоши? Заради иритацијата на некои фактори, кои најчесто се побугарчени Македонци и чија цел е само една, негирање на македонскиот народ и јазик. Па добро бре, колку и да е човек против насилство (се уште не сум се откажал) изгледа дека веќе никој не сака да трпи некој да го негира и згора на тоа да го прави дека е нешто друго (Бугарин).“
Претпоставувам дека и во Бугарија има слични јавни реакции за „осуда на насилството“ кога полицијата ќе забрани некаков собир или ќе се случи некоја тепачка во врска со „македонскиот вопрос“.

Анонимен рече...

Жарко, от текста не разбрах ти одобряваш ли този начин на “осъждане” на насилието?

Ето как аз си преведох последното изречение на простонароден език – ще направим всичко възможно и в България да набият членове на ОМО за да можем да докажем още веднъж, че македонските побойници са герои, а истинските жертви са в нашия източен съсед.

Имаме си ние един карикатурен литературен образ Хаджи Генчо. Та той бил даскал. Виж как авторът Каравелов описва част от мирогледа на този “учен” човек.

“И ето: праща той едного от ученици на Арнаутец да налее водица с двете жълтозелени гледжосани стовни; но най-напред го побие малко, за да не строши стовните.

- Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните - говори често хаджи Генчо, - а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели.

Но да ви кажа право, хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога си и Настрадин Ходжа, а на практика бива съвсем друго, т. е. когато момченцето разбие стовните, то хаджи Генчо му изправя кръста твърде немилостиво.”

До този момент всяка проява на ОМО е била силно охранявана от полиция. Случвало се е комични ситуации в които двама-трима членове на ОМО са били пазени от повече от 20 полицаи. Лошото след случката в Скопие е че и ОМО и нашите националисти ще търсят нов сблъсък. Първите да докажат, че те са жертвите, а вторите да покажат, че са не по-малко бабаити от вашите.

Според мен Илковски продължава с недостойното си поведение. Действа на принципа “атаката е най-добрата защита” и не си дава ясна сметка, че медиите възпитават. Когато научиш някого, обаче, да постъпва нечестно, подло, нечовешки много често наученото се обръща към учителя си. Следователно Македония тепърва ще бере плодовете на насадената омраза в цели поколения. И не защото България ще си отмъщава, а защото това ще бъде вътрешен процес на самоунищожение. Дано не съм права…

Надявам се да не съм права, защото ние тук ви обичаме. Сигурно няма да повярваш на това, че българите са възпитавани да обичат хората от Македония. Ние тук не плачем за вашата земя, а за народа на тази изстрадала земя. Милеем, съчувстваме, разбираме неволите ви. Има една прекрасна книга “Железният светилник” на прилепчанецът Димитър Талев, която се изучава в българското училище. Ако я прочетеш, ще разбереш с каква любов е описан животът на хората около Преспанското езеро. Талев е писателят, който най-силно е обичал Македония. Прочети произведенията му и кажи има ли в съвременната ви литература друг автор да разказва така красиво, искрено, дълбоко преживяно и изстрадано за Македония?! Прецени как един Талев възпитава и как един Илковски. Кой би избрал да бръкне в душата на твоите деца?

Поздрав

Unknown рече...

Даниела,

Ти велиш дека бугарската полиција ги штити ОМО Илинден, но ОМО Илинден тврдат нешто друго:
„All of the 6 000 members of the party were summoned to the police stations or the village halls or have been visited at their homes or have been taken with patrol cars from their workplaces.“ (December 18, 2006).
Еве и еден податок на БХК од 8 декември 2006: „БХК ще оповести и конкретни факти за специалното отношение на полицията и други органи спрямо някои "чувствителни" етнически малцинства у нас. Става дума за жертви, самоопределящи се като роми, турци или македонци.“
Еве уште еден исечок за непризнавањето на Македонците, овојпат од Меѓународната Хелсиншка Федерација - на бугарски:
„Политиките на българското правителство към малцинствата също остават сериозен проблем. Въпреки че се счита, че в страната има няколко хиляди македонци, правителството отрича съществуването на македонско малцинство и настоява, че няма никакви задължения да защитава тази група. Представители на всички парламентарно представени политически партии също наскоро подкрепиха тази политика.

При други проблематични обстоятелства, Софийският градски съд реши през октомври 2006 г., в рамките на процес, проведен при груби нарушения на стандартните процедури, да откаже регистрация на ОМО Илинден – ПИРИН, политическа партия, която дава подкрепа на македонското етническо малцинство в страната. Решението беше взето въпреки решенето на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от октомври 2005 г., според което предишната забрана на партията нарушава правото на свобода на сдружаването. ЕСПЧ откри нарушения на свободата на сдружаване в общо пет случая включващи етнически македонци от България, но тези решения не се прилагат ефективно от българското правителство и не са довели до позитивни промени.“
Значи, не е се розово :)
поздрав

Анонимен рече...

Жарко, дай определение за национално малцинство. Какво означава да има национално малцинство в една държава?

Вземи за пример собствената си държава. Албанците са национално малцинство, защото.../очаквам твоят отговор/.


„БХК ще оповести и конкретни факти за специалното отношение на полицията и други органи спрямо някои "чувствителни" етнически малцинства у нас. Става дума за жертви, самоопределящи се като роми, турци или македонци.“......Ще оповести...??? Дай конкретни данни. Имена, свидетелства, някакъв документ за пострадал македонец...Всеки може да си говори, но трябва да има факти.


Жарко, ти не ми отговори на въпросите от предишния пост.

Анонимен рече...

По отношение на регистрацията на ОМО, отново разгледай нещата детайлно. В България от миналата година има нов закон за регистрациите на политически формирования. Те са задължителни за всяка нова, подчертавам всяка партия у нас. Не се прави изключение дори за любимецът на медиите Бойко Борисов. Европейският съд е отсъдил ДА НЕ СЕ ПРЕЧИ НА РЕГИСТРИРАНЕТО на ОМО. Това не означава, че тя трябва да стои над закона. Ако те бяха изпълнили,изискванията на този закон, никой в България нямаше да може да ги спре.

Unknown рече...

„Жарко, от текста не разбрах ти одобряваш ли този начин на “осъждане” на насилието?“
Секако не, мислам дека претходно бев доволно јасен во однос на тоа.

Анонимен рече...

А ето официалната позиция на посланик Алити по въпроса с регистрацията на ОМО. Това автоматично означава, че е и официалната позиция на правителството ви. Е, вярно, злополучният инцидент в Скопие промени позицията му в тази насока. Това показва върху колко крехка и нестабилна основа стъпва "македонското малцинство" и тяхната партия.


"Като Посолство и като представител на Република Македония в Република България нямам никакви задачи да се занимавам с регистриране или нерегистриране на български политически партии. Това каза посланикът на Македония в България Абдурахман Алити в интервю за Агенция “Фокус” , на въпрос – каква е позицията му за регистрацията на ОМО “Илинден” или ОМО “Илинден” ПИРИН. “Доколкото ми е известно от медиите, става дума за инициатива на български граждани да регистрират политическа партия. Във вестниците съм чел, че това трябва да бъде българска политическа партия, а не македонска, гръцка или румънска. Ако това е така, а в България политическото организиране е свободно, не виждам причина и тази политическа партия да не бъде регистрирана. Регистрирането или нерегистрирането зависи от законодателството на страната, в която политическата партия иска да се регистрира. Ако те изпълняват условията, предвидени с Конституцията и със законодателството, тогава това е една ситуация, а ако не изпълняват - става дума за съвсем друга ситуация”, каза още Абдурахман Алити.
По думите му - фактът, че някои от инициаторите за формиране на политическа партия се обявяват за македонци, “въобще не ме задължава да имам някакъв специален интерес към това”. Ако става дума за сепаратизъм или пропаганда на насилие, в нито една държава не е позволено регистрирането на такива партии, каза още македонският посланик.

Анонимен рече...

Извинявай, навярно вече ти досадих, но ето част от тазвечершното предаване "Панорама" по БНТ, касаещо Македония. Може би ще ти е интересно да го прочетеш.

http://www.focus-news.net/?id=f5888

Анонимен рече...

Жарко, ето още едно доказателство от днес, че вашите медии съзнателно клеветят и очернят българската държава:

http://www.focus-news.net/?id=n632803

Мојот список со блогови

>> <<

Text

Archive

Recent Post

Архива на блогот

Footer Widget 1

Footer Widget 3

Blogger Tricks

Blogger Themes

Catwidget4

Букефалистички парадокси: Филип („љубител на коњи“) стана воин без коњ.

Comments

topads

Footer Widget 2

Популарни објави

Популарни објави

Popular Posts this month

Popular Posts this week