Три исечока кои сведочат за тоа колку лесно летале глави во „Федерална Македонија“.
Во првиот случај (јануари 1945) осуден на смрт е командир на чета на НОВ заради лажно претставување како брат на генерал-лајтнант Апостолски и измама со која заработил 3,500 лева (со оглед на тоа што во тоа време весникот чинел 10 лева, користа од измамата била околу 4.000-5.000 сегашни денари, според цената на најскапите дневни весници.)
Во вториот случај (јануари 1946) осудени се на смрт четворица „разбојници-пљачкаши“ за серија „кражби-пљачкања“.
Во третиот случај (јануари 1946) осудени се на смрт петмина „шпекуланти“ - „шверцери на злато и тугја валута“.
За тоа колку казните биле драконски - сведочи и пресудата од 8 години принудна работа на еден фурнаџија кој продавал леб кој „тежи помалку 100-150 гр. од определената тежина (1600 гр.) дека содржи повеке влага и има 15-20% повеке царевично брашно од определениот процент (60%).“ (Нова Македонија, 13 јануари, 1946, стр. 2).
8 коментари:
Оф тпшпик ...
Весникот е вече некаде на нет ... или одиш во библиотека па снимаш ...
За топикот
Лесно многу лесно летале глави ... и големи казни ...
Многу е интересен начинот на принудното воведување на селските работни задруги ... и што се му се правело на селанецот ...
одам во библиотека па снимам :)
Трудно .... што би рекле браќата Бугари ...
Ке му текне ли на некого да ја подигне Нова Македонија (старите броеви) на нет ... по примерот на Политика ...
Па не кошта ваљда тоа милион милијарди ... :)
Според мен, твърде лесно са летели глави. Достатъчно е било да бъдат затворени за да се въведе ред и справедливост. Дали , обаче, смъртните присъди не са били нужни на новата власт за да се легитимира?! За да покаже кой вече командва?!...И да, наследниците на тези хора трябва да бъдат овъзмездени, защото близките им хора са били убивани за кокошкарски неща.
В България също е имало много убийства. Те са били предимно политически. Възможно е и да им са приписвали престъпления като тези, които си открил във вашия вестник. За съжаление цветът на нацията е бивал прогонван, заточаван или убиван. По-рано ти писах за Димитър Талев. За съдбата му по концлагерите и как е избягнал разстрел, можеш да прочетеш тук
http://de-zorata.blog.com.mk/node/47568
Един друг въпрос, Жарко,намираш ли различен езика от 1945 година в сравнение с днешния ви? Прави ли ти впечатление колко е бил по-близък до народния и до този на който аз пиша?
@Даниела: „Един друг въпрос, Жарко,намираш ли различен езика от 1945 година в сравнение с днешния ви? Прави ли ти впечатление колко е бил по-близък до народния и до този на който аз пиша?“
И тоа е битно .... како???
Дамян, не разбрах въпрос ли е това към мен, възклицание или нещо друго. Но въпреки, че подозирам не добро отношение от твоя страна към моята особа, ще поясня защо зададох въпроса, който ти цитираш. В съзнателната ми детска възраст, а това бе 80-те години на миналия век, всички антени в Благоевград бяха насочени към Македония. Тогава в България нямаше много какво да се гледа по нашата телевизия. Вашите власти бяха издигнали предавателна антена до самата границата, като целта явно е била да бъдат облъчвани с "правилна" идеалогия хората от Пиринско. За техен ужас, обаче, ние наричахме всички канали, които се хващаха /хърватски,македонски.../ с едно име - сръбска телевизия. И като такава не я възприемахме за своя, каквато явно бе целта. Но признавам, бе интересна. Предимно гледахме филми, но сме включвали и на новинарски или културни емисии. Говорът бе разбираем, дори за нас децата. А днес, ако включа на ваша културно-уметничка програма или чета ваш вестник, ме залива поток от неразбираеми думи. Журналистите ви сякаш се надпреварват да отдалечат своя говор от народния. Мода ли е, или ги е срам от простичкия изказ,или израз на криворазбрано журналистическо поведение и стойност, или така вече се говори в Македония?!
„Журналистите ви сякаш се надпреварват да отдалечат своя говор от народния...“
Истото може да се каже и за вашите новинари, Даниела.
Од каде ти е таа илузија дека бугарскиот стандарден јазик е близок до „народниот“?
Потсети се само колку народни дијалекти има во Бугарија кои се оддалечени од сегашниот „литературен јазик“.
Па и јазикот на кој ти самата зборуваш, има многу малку заедничко со јазикот на твоите предци - имајќи предвид дека основа на бугарскиот литературен јазик не се западните, туку источните наречја.
Прочитајте малку некои основни работи како е конструиран вашиот литературен јазик, пред да изнесуваш такви неосновани тврдења:
„As a national revival occurred towards the end of the period of Ottoman rule (mostly during the 19th century), a modern Bulgarian literary language gradually emerged which drew heavily on Russian and Church Slavonic/Old Bulgarian and which later reduced the number of Turkish and other Balkanic loans. Today one difference between Bulgarian dialects in the country and literary spoken Bulgarian is the significant presence of Russian or Church Slavonic words and even word forms in the latter. The phonology of many such words has been modified along Bulgarian patterns; many other words were taken from Russian without taking the expected phonetic changes in consideration (оборот, непонятен, ядро and others).
Modern Bulgarian was based essentially on the Eastern dialects of the language, but its pronunciation is in many respects a compromise between East and West Bulgarian (see especially the phonetic sections below).“ (http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_language)
Жарко, не съм лингвист, нито имам нещо общо с професия свързана с литературата и писането /това определено ми личи/. Изказвам се от позицията на обикновен човек, който е забелязал нещо във вашите медии. Ти не би могъл да твърдиш за нашите същото по две причини. Първо, нямаш база за сравнение за периода 1950- 1980 - 2007г. как е писано или говорено в медиите на България. Второ, дори да се опиташ да намериш, ще установиш че няма почти никаква промяна. Тук не говорим за диалекти, а за официален език на държавата. Изключвам от твърдението си и думите , влезли в езика от интернет - поколението или "модерните" чуждици. А диалектите, по мое скромно мнение, обогатяват един език. Класиците на българската литература -Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов, Димитър Талев са ги използвали за да направят творбите си по-живи и по-описателни...Един Вапцаров, обаче, е бил против тяхната употреба. Той е предпочитал своите произведения да пише на официалния български език. Днес те звучат също толкова разбираемо, ясно и завладяващо, както когато ги е създал. Опитай да си направиш един опит - вземи в оригинал стихотворение на Вапцаров и го прочети на баба си. Попитай я дали го разбира. След това същото , но преведено на македонски. Задай и въпроса кое е харесала повече. Ако, обаче, прочетеш Вапцаров в оригинал на едно дете в Македония, то със сигурност няма да го разбере и да почувства неговата красота. Моята баба е на 84 години, живее на село, но с гордост все още декламира Вапцаров…Друг опит, който аз съм правила, дадох на дъщеря си /тя е на 10 години, израснала в Благоевград и за нея може да се каже, че си е градско чедо/ да прочете текст от преди 1945 година. Казах и да не обръща внимание на “ъ” в края на думите и тя се справи чудесно. Запитах я дали разбира всичко, тя каза “да, но ми е скучно”…
Примерно в Банско имат над 20 думи за да кажат, че вали дъжд - капче, роси, ръми, шурти...Но това не означава, че думичката вали е чужда и несвойствена за банскалии. Не си прав и в това, че начина по който говоря няма общо с езика на предците ми, защото бил на основата на източните диалекти. В българският език съществува така наречената "ятова граница". Град Гоце Делчев, откъдето е моят баща, попада от едната страна на тази граница, а Петрич, Сандански, Благоевград, Перник, Кюстендил, София, Видин от другата страна. В гоцеделчевско се казва "сяно", "мясо", "ряка", "хляб", "мляко", "дядо"..., а в благоевградско съответно "сено", "месо", "река", "хлеб", "млеко", "дедо". По начина на говорене районът на гр. Гоце Делчев е много по-близко с този на Хасково, отколкото с Благоевград. Разстоянията между тези градове можеш да видиш на картата. Самата диалектна форма на думата не променя нейното значение. А и т.н. официален български е в отдавнашна употреба и не дразни никого, ако не е прекалено напудрен с чуждици.
Критиката ми бе свързана с подмяната на думи от официалния ви език с такива, които явно в нечии уши звучат "по-така". Когато някой псевдо журналист или интелектуалец в България реши да демонстрира “висок” стил на изказ, то често следва падане от високо. Надявам се да не възприемаш написаното от мен като дребнаво заяждане, а като опит да се опознаваме взаимно.
Сърдечен поздрав от мокър Благоевград
Објави коментар